Интересът на изследователите към Маратона остава винаги неугасим. Още от 17-ти век до днешния ден, голям брой известни учени се занимават с проблемите, които представя този важен аспект от историята на човечеството и предлагат решения за тях.

Но тези предложения често се оказват в противоречие едно с друго, тъй като древните текстове, на които са се основали, оставят широко поле, което благоприятства създаването на разнообразни предположения и теории. Херодот, който е основният и най-надежден източник на изследването, ни дава кратък преглед на събитията и премълчава някои важни детайли, свързани с битката при Маратона.

За да запълнят празнотите и липсите в Херодотовото повествование, изследователите се опират на вторични източници, които обаче, вместо да се използват като допълнителни, доведоха някои до произволни заключения и ги превърнаха в създатели на фантастични сценарии, тъй като техните теории са в пълно противоречие с основния източник, а понякога и с общата логика.

При Херодот, както и в другите източници, има определени думи или фрази, които, поради погрешна оценка, могат да ни заблудят. И други, които на пръв поглед не ни казват нищо. Но ако ги разгледаме внимателно, можем да установим, че мълчанието им е привидно и че крият в себе си истини, които ни се разкриват даже в някои случаи по най-ясния начин.

В тази книга авторът представя различните теории, които са формулирани, изследва трудностите, които поставят темите и излага собственото си мнение, имайки за основа, що се отнася до писмените свидетелства, основно разказа на Херодот. Оценява и използва вторичните писмени източници, в зависимост от тяхната надеждност, доколкото съответстват на Херодотовото повествование и не влизат в противоречие с него.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]