Започнахме през 2005 г., мислейки, че търсим визуален материал за документален филм за гръцката имиграция в Америка. Въпреки това, след като открихме тези съкровища, осъзнахме, че първо трябва да се заемем с нуждата от копиране, разпространение, изследване и опазване на този материал. Създаденият проект за опазване на архиви - който беше създаден чрез неправителствената организация Протеус - пое задачата да събере материала и да го направи достъпен за изложба и албум, както и за документален филм и DVD.

Фотографският материал много често се състоеше от забравени снимки от анонимни фотографи, дарени на различни архиви от гръцко-американски семейства или събрани в частни колекции. Въпреки това, някои от снимките са направени от известни фотографи, чиято работа се е занимавала с имиграцията като цяло и включваше снимки на гръцки имигранти. Последните включват Огастус Шерман, инспектор на остров Елис, Якоб Рийс, Люис Хайн, Доротиа Ланге, Уолъс Къркланд и Андреас Файнингер, както и двама гърци: Нели и Фиотис. Работейки в различни епохи, тези фотографи ни предоставиха безценни изображения, които оттогава се преобразуваха в спомен и история.

Не само защото записват мигове, откраднати от реалността, но и защото представят всекидневния живот пред нас по такъв начин, че той се променя с времето, и защото всяка снимка е трайно маркирана от естетиката на окото, което я е направило, и епохата, в която е била заснета. За "Пътуването: Гръцката американска мечта", Александър и аз разказахме историята на гръцката имиграция в Америка и живота на гръцките имигранти там, използвайки снимки, подбрани от материала, който Протеус събра от американските архиви (плюс две, взети от фотографските колекции на музея Бенаки).

Разделихме тяхната история на три части: I. Имигранти: 1890-1920 II. Американски граждани: 1920-1960 III. Възраждането на етническата идентичност: 1960-1980. Допълнение представя избор от разнообразен материал, включително паспорти, билети за океански пътувания, дипломи за завършване на гимназия, първи страници на вестници и писма.

И докато филмът, изложбата и книгата постепенно се оформяха, материалът и историята, която той разказва, помогнаха за оформянето на идея, която ние носехме от самото начало. Анонимните снимки и филми ни върнаха загубената ни колективна памет, и това "възвърнато време" не само ни позволи да видим настоящето и бъдещето по различен начин, но и ни изправи пред откритието: че приемането на различието може да бъде от огромна стойност за общество, което знае как да се развива и расте.

В същото време, материалът ни напомня колко важно е да приемем различията, сега когато Гърция е станала страна-домакин на имигранти от други земи.