Идеолози на възходящата буржоазия предсказаха смъртта на боговете. И все пак, боговете не умряха! Днес дори се завръщат безсмъртни в нашето постмодерно общество.
Настоящата книга не е трактат за религията. Не се опитва да интерпретира цялостно религиозното явление като форма на социално съзнание. Целта ѝ е да изяви и интерпретира исторически променящата се връзка на науките с християнската теология и практиката на църквата, която е гледала с враждебност на възникващите науки и днес се опитва да ги присвои, за да подкрепи Догмата: От кладата на амвона! От гоненията, а именно, до идеологическото използване на науката.
В книгата критично се анализират усилията на учени, философи, свещеници и теолози да експлоатират данните на съвременните науки, и най-вече теориите на Айнщайн, микрофизиката и космологията, за да докажат изчезването на материята, съществуването на безсмъртна душа, създаването на Вселената.
Всъщност, според невероятно наивния антропен принцип, Вселената е създадена тогава и такава каквато е, за да съществува човекът! А научно выглядящият мистицизъм се изтъква като научна истина.
Съвременният ирационализъм, научно невалиден и философски незаконен, предполага неправилно разбиране на теориите на Айнщайн, космологията и микрофизиката, както и на процеса на антропогенезата и ноогенезата. В крайна сметка, тайната на небесното семейство трябва, според Маркс, да я търсим на земята.
Брой страници
212
Корица
Меко
Година на публикуване
2009
Размери
17x24 см
Издател
Topos