В далечината се виждаха светлините на заснежения град. Дядо Коледа дръпна юздите, шейната понижи скоростта и след малко кацна на кръстовището на улиците Мбурбулитра и Мустаелирия. Студът беше пронизващ. – Хо... хо... хо! Пристигнахме! – засмя се весело Дядо Коледа и беше готов да скочи от шейната, за да достави първите подаръци за вечерта, когато строг глас го спря внезапно. – Кажете ми, господине... Какво правите там? – Какво правя? – учуди се Дядо Коледа, когато видя мрачен полицай, който се приближаваше заплашително. – Паркирате незаконно! Това правите! Не виждате ли цял знак? Имате ли проблем с очите? – Виждам го, но знаете ли, аз съм Дядо Коледа. – Дядо... кой? – Дядо Коледа. – Може да сте и Айнщайн! Тук при мен не минават номера!