Фройд смята, че асоциацията ни предлага удовлетворението на спонтанния смях, което сме изгубили с порастването, докато като деца пренебрегвахме комичното, бяхме не способни да създаваме асоциации и нямахме нужда от хумор, за да се чувстваме щастливи в живота.

Асоциацията и връзката ѝ с несъзнаваното е един от най-наситените и многопластови текстове на Фройд, характерен пример за артистичния му стил на писане. Фройд е черпил материала си от асоциации на евреи за евреи. Освен това използва много примери от предимно немскоговорящата литература, както и асоциации в контекста на политическия и социалния живот на Виена в началото на 20-ти век.

Започва с изследването на техниките и целите на асоциацията, където се откриват сходства с работата на сънищата, продължава с анализа на механизма на удоволствието и след това се занимава с социалната страна на създаването на асоциацията. За анализа на връзката на асоциацията с несъзнаваното, Фройд използва знанието за работата на сънищата, която счита за най-голямото си предимство спрямо онези, които до момента се били занимавали с асоциацията и смеха.

В последната глава той противопоставя асоциацията на други видове комичното, като наивността, пародията и хумора. Настоящото издание се допълва с Хумор. Според Фройд хуморът означава не само триумфа на Аз-а, но и триумфа на принципа на удоволствието, който може да надделее над трудностите на живота. То принадлежи на редица изобретения на човешкия психичен живот, за да избегне принудата на страданието, която започва с неврозата и достига своя връх с параноята, и в която влизат опиянението, самозадълбочаването и екстазът.

[Извлечение от текста на задната корица на изданието]