Първоначалните подходи към въпросите на града и архитектурата, произлезли от развитието на женското движение през 60-те и 70-те години, поставяха като рамка за изследване връзката жена-пространство, жена-град, жена-дом, с цел повторно разглеждане на подходите и теориите за пространството от феминистка гледна точка.
Следователно, установяването на тази друга "перспектива" по въпросите на пространството изследваше последствията от социалната неравенство между половете, както в теориите, така и в практиките на градоустройството и архитектурата. Централната хипотеза беше, че оформянето на пространството е било основано до днес на второстепенната роля на жената, по начини, които представляват едно от елементите, изградили именно това неравенство, не просто отразявайки го, а и възпроизвеждайки го.
Къде се намира днес това размисъл? Обратил ли се е андрецентричният характер на архитектурата и градоустройството? Днес говорим само за изявлението на женската перспектива по въпросите на пространството или говорим и за пола на архитектурата? Какво обаче означава тази теоретична промяна и какво предполага? Тази промяна стана възможна, когато бе разбрана полово обусловената същност на идеите и научните теории, както и конкретните начини, по които е била изградена научната реч и познавателните предмети на всички научни области, включително архитектурата.
Въпросът засяга как полово обусловените социални неравенства са повлияли както на архитектурната мисъл, така и на архитектурната реч. Има ли полова същност архитектурата? И ако да, как това влияе на символичните и оценъчни системи, начините, по които изгражда своите основни понятия и инструментите за проектиране?
Как социалната конструкция на половите идентичности, която придава различни значения, съдържания и стойности на понятието мъжко и женско, е повлияла на архитектурната мисъл и практика? Очертаването на подходите, които са били развити до момента по гореспоменатите въпроси, е необходима референтна рамка, която позволява записването на пътя, който понятието пол е изминало в срещата си с архитектурата и теориите за урбанистичното пространство. Освен това, това е необходима условие за сравнителния отчет на този път в България.
