`Колко погрешно е да се мисли, че тишината непременно означава пустиня, празнота, липса на каквато и да е дейност, каквото и да е съзидание, с една дума, нищо! В действителност, има тишина и тишина, и по принцип можем да кажем, че има два вида: тази на смъртта и тази на висшия живот. Именно тази тишина на висшия живот трябва да бъде разбрана и за която говорим тук. Тази тишина не е застой, а интензивна работа, която се извършва в лоното на абсолютната хармония. Тя също не е празнота, отсъствие, а пълнота в сравнение с тази, която изпитват двама души, обединени от голяма любов и които преживяват нещо толкова дълбоко, че не могат да го изразят с движения или думи. Тишината е добродетел на вътрешния живот.` [Откъс от текста на задната корица на изданието]