В тази антология са включени текстове на основните представители на социологията. Чрез тях се показва самото развитие на науката в съотношение с развитието на капиталистическото общество.

В началото е Конт, с интуицията си за ролята на науката в съвременния живот; след това защитникът на буржоазията Спенсър и неговият антипод, Маркс; и Дюркхайм, който с критичната си позиция към Спенсър завършва първия кръг.

В началото на 20-ти век имаме немските социолози: Вебер, Зимео и Селер ще тълкуват "логиката" на парите и индустриалното общество с далечните религиозни предпоставки на това. Следва иконоборецът Веблен, Парето с теорията си за елитите и Микелс, който изследва структурата на съвременните партии.

Накрая Манхайм и Маркузе: първият се занимава с ролята на интелектуалците днес, докато вторият се пита накъде върви нашето общество.

Включени са текстовете:

Първа част "Неизбежността на прогреса" - Август Конт: "Теорията за физическия прогрес на човечеството" - Хербърт Спенсър: "Индустриалното общество" - Карл Маркс: "Непосредствените влияния на производството с машини върху работника" - Емил Дюркхайм: "Органична солидарност и конвенционална солидарност"

Втора част "Фундаментите на индустриалното общество" - Макс Вебер: "Икономическата етика на световните религии" - Георг Зимео: "Парите и стилът на живот" - Макс Селер: "Буржоата и религиозните сили" - Торстайн Веблен: "Очевидната мързеливост"

Трета част "Социологията против митове" - Вилфредо Парето: "Употребата на насилие в обществото" - Роберт Микелс: "Железният закон на олигархията" - Карл Манхайм: "Социологическият проблем на интелигенцията" - Хербърт Маркузе: "Моноизмерното общество".