Учен артист от германския Ренесанс, Албрехт Дюрер (1471–1528) беше плодовит художник, теоретик и писател, чиито произведения обхващат теми от религията до теорията на изкуството и философията. Обширното му творчество включва олтари, портрети, автопортрети, акварели и книги, но той е най-вече известен със зашеметяващата си колекция от гравюри на дърво, която преобрази печата от занаятчийска техника във съвсем нова форма на изкуство. Дърворезбите на Дюрер впечатляват както с мащаб, така и с детайлност. Чрез произведения като Откровение и Триумфалната арка за император Максимилиан, той създава плоски, методично конструирани композиции, които са много по-големи, много по-детайлни и много по-сложни от всяка предишна дърворезба. С амбициозна тонална и динамична скала, той въведе ново ниво на концептуална, емоционална и духовна интензивност. Двете основни серии гравюри от дърво за Страстите Христови, наречени Голямата Страст и Малката Страст поради размера си, са особено забележителни с живото си хуманистично отношение към християнското разказване. В гравюрата си на мед, Меланхолия I, Дюрер създаде изумителен образ на емоционална апатия, често посочван като определящ ранен образ на депресивно или меланхолично състояние. С постоянно търсещ дух, Дюрер поглъщаше идеи не само от учители и колеги художници в Германия, но и от Италия, докато неговото собствено влияние се разпространи из цяла Европа през много поколения. В това необходимо въведение от TASCHEN, изследваме сложната практика на този пионер художник, ненаситната му интелектуалност и ключовите произведения, които формираха неговото дълготрайно наследство.