Остри ъгли, странни форми, ярки цветове и изкривени перспективи са класически отличителни белези на Експресионизма – движение от двадесети век, което приоритизира емоцията пред обективната реалност. Макар и особено присъстващ в Германия и Австрия, подходът на движението се развива международно и днес е приветстван като една от най-влиятелните промени в историята на изкуството. С водещи групи като Die Brücke (Мостът) и Der Blaue Reiter (Синият ездач) и ключови фигури като Василий Кандински, Егън Шиле и Емил Нолде, експресионистите се дистанцират от Импресионизма, който те смятат за “човек, сведен до позицията на грамофонна плоча на външния свят”, за да изобразят вместо това сурово и висцерално преживяване на живота, такъв какъвто е усетен, а не видян на повърхността. Техните картини са изпълнени с емоционална сила, предадена по-специално чрез интензивни и неестествени цветови палитри, свободна четкавост и дебели текстури. Обхващайки стиловите тенденции на групата, влиянията и най-важните протагонисти, тази въвеждаща книга изследва експресионистичния панорама от настроения, идеи и емоции, както и тяхното неизменно търсене на дълбока автентичност.