Наричан "принц на импресионистите", Клод Моне (1840-1926) трансформира очакванията за използването на боя върху платно. Противопоставяйки се на предходните столетия, Моне не се стреми да изобрази само реалността, а самото действие на възприемането. Работейки "на открито" с бързи, импулсивни четки, той изследва играта на светлината върху нюансите, моделите и контурите и начина, по който тези визуални впечатления попадат върху окото. Интересът на Моне към това пространство "между мотива и художника" обхваща и ефимерната природа на всяко изображение, което виждаме. В любимата му серия с водни лилии, както и в картините на тополите, зърнените снопове и катедралата в Руан, той се връща към една и съща тема в различни сезони, при различни метеорологични условия и в различни часове на деня, за да изследва постоянната изменчивост на нашата визуална среда. Тази книга предлага основно въведение към художник, чиито творби едновременно отразяват върху целта на изображението и протичането на времето, и по този начин неотклонно променят историята на изкуството.