Казвам се Димитра и съм земеделка. Хората ме обожават, защото аз ги научих да обработват земята. „Ти си богиня“ ми казват. Аз се смея. Обичам да се смея. И когато се смея, цялата природа се смее с мен, цъфти, изпълва се със зеленина, изпълва се с цветове и аромати. Когато идва пролетта, тя казва на земята: „Събуди се, събуди се“. И тя се събужда и е готова да роди плодове. И ако посадиш няколко зърна пшеница в почвата, нивата се изпълва със златни класове, които се люлеят на вятъра. От всички сезони най-много обичам пролетта. Пролетта всичко започва отначало. Снегът се топи и изчезва, водите напояват земята и семената, скрити в нея, набъбват и покълват. Дърветата пускат зелени листа, а аз излизам на прага и чакам. Чакам дъщеря си, която отсъства. Казва се Персефона. Всяка пролет тя идва. Самотна, без своя мъж, който е непоносим.