Гарсия Маркес описва историята на любов, която не е била взаимна в продължение на половин век. Въпреки че никога не изглежда напълно обхваната, любовта тече през романа по хиляда начина: радостна, меланхолична, обогатяваща, винаги изненадваща.

Историята на любовта между Фермина Даза и Флорентино Ариса, в обстановката на едно карибско пристанищно градче и в продължение на повече от шестдесет години, може да изглежда като мелодрама за разочаровани влюбени, които накрая побеждават благодарение на времето и силата на собствените си чувства, тъй като Гарсия Маркес използва най-класическите похвати на традиционните романтични саги.

Но това време — за веднъж последователно, а не циклично —, тази сцена и тези персонажи са като тропическа смес от растения и глина, които ръката на майстора моделира и с които фантазира по свое удоволствие, за да завърши в териториите на мит и легенда.

Соковете, миризмите и вкусовете на тропиците подхранват един илюзорен разказ, който в този случай достига люлеещото се пристанище на щастливия край. Не беше неизбежно: ароматът на горчивите бадеми винаги му напомняше съдбата на разочарованите любови.

Доктор Хувенал Урбино го почувства още щом влезе в дома, все още потънал в полумрак, където беше дошъл спешно да се заеме със случай, който за него не беше бил спешен от много години. Антилският бежанец Джеремая де Сен-Амур, инвалид от войната, фотограф на деца и неговият най-състрадателен шахматен противник, беше се избавил от мъченията на паметта с опушване от златен цианид.

Намери трупа покрит с одеяло на полевото легло, където винаги беше спял, близо до столче с кофа, която служеше за изпаряване на отровата. Критиката каза... Гарсиямаркесовият глас достига тук ниво, което е едновременно класическо и разговорно, опалесциращо и чисто, способно да възхвалява и проклина, да се смее и плаче, да фантазира и пее, да излита и.