Представяйки себе си като провал, главният герой на "Изгубеният човек" от Осаму Дадзай разказва на пръв поглед нормален живот, дори когато се чувства неспособен да разбере човешките същества. Опитите на Обa Йозо да се примири със света около него започват в ранното му детство, продължават през гимназията, където той става "клоун", за да прикрие своето отчуждение, и в крайна сметка водят до неуспешен опит за самоубийство като възрастен. 

Без сантименталност, той записва случайните жестокости на живота и мимолетните моменти на човешка връзка и нежност. Полуавтобиографичен, "Изгубеният човек" е последното завършено произведение на един от най-важните японски писатели, Осаму Дадзай (1909-1948). Романът е станал "ехо на чувствата на младостта" (Хироши Андо, The Mainichi Daily News) от следвоенна Япония до постмодерното общество на технологиите. Все още един от десетте най-продавани книги в Япония, "Изгубеният човек" е мощно изследване на отчуждението на индивида от обществото.