Не се познаваме, но те познавам. Прекарахме дни и месеци заедно, всеки затворен в дома си. Написах тази книга за теб и за мен. За да ти напомня и да си спомня за общото ни изпитание, за общата ни борба.

Защото депресията е обичайна и уникална, подла и прозрачна, уязвима като нас самите. Това беше начин да ти кажа: Ще мине. Да те уверя – и същевременно да успокоя себе си: нашето заболяване се лекува.

Най-лошият ни ден е точно това, и нищо повече: един ден, който минава и ни приближава до изцеление. Каквото и да ни шепне депресията, винаги има надежда. Ние сме създадени за по-добри дни.