Там живееха със седемте си деца и, колкото и да звучи странно, всички се побираха в малката колиба, тъй като всяко дете се раждаше по-малко от предишното, докато последното, седмото, се роди толкова малко, колкото малък пръстен. Това толкова малко дете получи името Кондоревитулис! Колкото и да им беше удобно с къщата, толкова трудно беше да се намери храна, за да нахранят деветте усти, защото колкото по-ниски бяха малките момчета, толкова по-голям апетит имаха! И колкото повече растяха, толкова храната намаляваше, докато един ден дърварят и жена му решиха да оставят децата в гората. „Може би някой добър човек ще ги съжали и ще реши да им предложи топъл дом и чиния храна“, помислиха си те.