Киното на Андрий Тарковски има уникалната способност да сплита познатото с непознатото, създавайки по този начин междинни пространства между реалното и фантастичното.

В сърцето на поетиката на режисьора стои концепцията за странното, което се изразява в пространството чрез използването на специфични кинематографични техники. Провеждайки стилов аналитичен преглед на филмите му, в книгата се подчертава как киното на Тарковски конструира качества на пространства, които отварят нови перспективи в кино-то реализма и предлагат нови начини за представяне на реалността.

Публиката, която иска да опознае по-добре филмите на Тарковски, ще намери тук още един вход в многопластовото и винаги отворено за интерпретации произведение на автора. Може би днес, въпреки общоприетата загуба на смисъл, през която преминаваме, Тарковски е по-актуален от всякога.