Хуманистичното движение играе решаваща роля за западната мисъл и историята на идеите и, следователно, за музиката, като едновременно с това възражда интереса към древния свят.

Ренесансовият хуманизъм е свързан с възраждането на древния дух на философско, културно и идеологическо ниво.

В този контекст хуманистите остават неудобни, без да знаят нищо за музиката на древността. В резултат на това музикалният експеримент в декламирането на древни текстове с импровизационна музика започва да диференцира "средновековния" модел на музикално-поетични форми от XV век.

Все по-голямата тенденция за изразяване на поетичния текст, метричността му и смисъла му доведе до драматични промени в музикалната реалност на Ренесанса, но и на Барока.

Тази монография е предназначена както за специализирана музикална аудитория, така и за по-широка публика, заинтересована от Ренесанса и идеологията на епохата.