Гърция на мечтите ни предлага да прочетем колективния ни психически живот с внимание към символите и нагласите, както се появяват в мечтите и се формират от чувствата.
Като представления на желание и тревога, мечтите заемат форми от обкръжаващата атмосфера, за да ги свържат, чрез въображението, в собствени истории и поведения. Затова, много често, мечтаем за действителността вместо да я преживяваме осезаемо.
Така се създават предпоставките за свръхпроизводство на мечти и мечтания, които механизмите на социалната инерция (но и на авторитаризма) експлоатират интензивно в полза на себе си.
Разплитайки обаче свързващото влакно на мечтателните форми и въображението, можем да обясним дългосрочната доминация на бездействието в общество като нашето и паралелно да проследим следи, които водят към просветлението на промяната.
