С падението на Константинопол през 1453 повечето хора вярвали, че животът и присъствието на Източната Римска империя, продължила 1123 години, са приключили. Но нещата не стояха така. Гръцката империя на Изтока беше, преди да падне, положила усилия да запази своето присъствие и за много векове след това, присъствие, което стига до днешни дни.
Това се дължи предимно на духовната продукция на империята, на произведенията с висока интелектуална стойност, които докосват всяка област на знанието. Последните векове, които от политическа, икономическа и социална гледна точка бяха векове на упадък, бяха векове на духовен разцвет, на върхова творчество, с една дума, векове на духовно величие. Така империята, политически разрушена, доминираше глобално духовно.
На страниците на тази книга читателят може да намери откъси от текстове от последния византийски период, неопровержими доказателства за духовното величие на една империя, която умира, за да се възроди и в същото време да възроди.
