Сред една устойчива и повтаряща се, изглеждаща повече или по-малко строга или отпусната, наложена или доброволна, лична или масова, местна, национална или универсална, съвременна карантина, "Лизистрата" на Аристофан идва, още веднъж, да ни напомни за своята древна "двойна" карантина... и заедно да ни напомни, че театърът и животът, дори при изключително неблагоприятни и ненормални условия за тяхното пълно развитие, могат да оцелеят и да процъфтяват или, по-скоро, "да процъфтяват по женски начин" в случая на нашето произведение.