Съвременна Гърция заема уникално място в западното въображение, поставяйки се в централната му част, като пряк наследник на класическото минало, и в същото време на периферията му, като съвременна държава с малко влияние в настоящата глобална сцена.

Янис Хамилакис изследва пренебрегнат аспект на този феномен: взаимното и не прекъсващо формиране на материалните проявления на древността, археологическата практика и националното въображение. Актуален повече от всякога в днешната ситуация, Нацията и нейните руини се фокусира върху силата и влиянието на материалността и разглежда теми като ролята на антиките и археологията в формирането на гръцката нация и създаването на гръцката национална държава; връзките между колониалното и националното въображение; археологическото изграждане на мемориализирани ландшафти като Акропола; ключовата роля на важни национални археолози, като откривателя на т.нар. гробница на Филип II Македонски, Манолис Андроникос; ролята, която археологията изигравала по време на диктатурата на Йоанис Метаксас; използването на класическата древност в реформисткия проект на Макронесос; и спора за мраморите на Партенона.

Нямам съмнение, че Нацията и нейните руини ще стане задължително четиво за всички, които се интересуват от по-дълбоките социално-политически измерения на историята на археологията. Хамилакис ни предоставя най-острият и проницателен анализ на модерния социален контекст на гръцката археология, написан досега, предоставяйки същевременно ценен модел за онези, които възнамеряват да се занимават с подобни изследвания навсякъде по света.

Хамилакис се опитва да ни накара да видим нацията, нейните руини и връзката между тях през нова призма, и успява да го направи по впечатляващ начин. Нацията и нейните руини е отличена с наградата Едмунд (2009) и е включена в краткия списък (8 заглавия) за наградата Рунсиман 2008.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]