От годините на Фридрих Велики до тези на канцлера Меркел, повечето от най-опасните глави на европейската и световната история винаги се пишат в Берлин. В основата им стоят постоянните опити на германската власт в Европа.

Ето защо е невъзможно да се разбере днешната криза, ако не се осъзнаят първо постоянните национални цели на великата Германия, които, след обединението си, надхвърлят значително европейската ориентация на страната. Цели, които произлизат от триста години назад, от Фридрих, "Човек на годината" в Германия през 2012, основоположник на пруското господство в германската нация и на германците в Европа, достигайки своя връх през 1871 г., когато Бисмарк разширява германската власт в Европа, създавайки Райха.

През 20-ти век последваха две световни войни в рамките на три десетилетия. Германската власт не успя да се наложи с оръжие. Въпреки това, валутата е друг начин за налагане на германския хегемонизъм. Германските опити за монетарна унификация, съсредоточени около марката, бяха направени както през 40-те години, така и през 70-те години, за да завършат успешно едва след 1990 г.: обединението на Германия и създаването на еврото бяха две съпътстващи исторически процеси с единно съдържание.

Днес живеем в още един опит за постигане на германската хегемония в Европа, която Берлин се опитва да реализира под ръководството на канцлера Меркел чрез кризата на дълга, премахвайки равенството на европейските държави и функционирането на демокрацията, разрушавайки цели страни, с първа Гърция. Но и този опит е осъден на провал...

[Извадка от текста на задната корица на изданието]