Имало едно време в една саксия, на един балкон в нашия град, намерено беше едно яйце. Балконът принадлежеше на апартамента на един мъж. Никой не знаеше на кого принадлежи яйцето. То беше сиво и доста голямо. Мъжът също беше възрастен и някои казваха, че е един странен старец, който живее сам и не харесва никого. Може би именно защото беше странен, той реши, че тъй като никъде не се виждаше майката на яйцето, ще го пази той. Разбира се, нямаше да го седи, защото вероятно яйцето щеше да стане… омлет. Но го уви внимателно в една вълнена завивка. И от някои стари кашони изрови един пухкав топъл мечок и сложи яйцето в обятията му. Останалото го пое слънцето.