Помислих да напиша хронологията на приключението на "Четвъртия", което за мен продължи от началото на лятото на 1984 до края на лятото на 1985, не защото списанието е оставило следа в духовния живот на страната, както други, които написаха История. Или както Третата програма на Хадзидис, през 70-те години, написа собствената си История.

Помислих да го напиша, защото това приключение беше белязано от два образа, емблематични за две напълно различни възприятия за страната, Мано Хадзидис и Георгио Коскота. То също така се отрази на времевия период, по време на който симптомите на гръцката трансформация, тази която ни доведе до днешното ни поражение, започнаха да излизат на повърхността.

Беше трансформация, която имаше отношение към политиката, но определено политиката не е достатъчна, за да я опишеш, камо ли да я интерпретираш. Става въпрос за човешки ресурси и качество, това качество, което днес е жестоко обезобразено.

Преди време написах хронограф в "Нέα", където твърдях, че между големите загубили през 2012 г. е и Мано Хадзидис. Не защото вече не ценят музиката му. Напротив, днес я ценят много повече, отколкото тогава, когато повечето го познаваха от големите му хитове.

Но защото неговата нагласа е загубена. Смелостта на една индивидуалност, която черпи импулса си не от произвола на каквито и да е мнения, а от капитала на чувствителността, вложена в творческото дело. Тази нагласа в днешна Гърция е извън закона.

Законността се определя от демократично разпределената недалновидност на посредствеността, която страда от неконтролируемост на мненията и се поддържа, естествено, от безразлично нахалство. Всичко, което тогава възприемахме като изключение, стана правило.