Какво подтиква човешките същества винаги да преследват мечтата за един рай, но често да се озовават в задънени улици и конфликти, които са отчаяно разочароващи?

Какво кара хора с най-добри намерения да се опитват да се свържат и да съжителстват, а вместо това да се окажат разочаровани, да се борят - яростно, понякога - повтаряйки често, с малки вариации, същата пиес?

Защо заедно не можем, а сами не можем? Всичко, което правим, нещо "казва", формулира някакъв смисъл, нещо, което не е могло, може би, да се "изговори". Насилието и разрушителността, явни и неявни, съществуват и в нашето ежедневие, и в близките ни отношения, може би най-вече в тях…

Но има и други неща; други възможни пътища - на креативност, любов, съпричастност - и това е нашата способност да вместим и разберем несъзнателните си конфликти и противоречия, и дори тези наши разрушителни наклонности, които правят тези алтернативни пътища възможни.

Нашият живот започва пред поглед, иначе не започва.