Св. Йосиф Исихаст (1897-1959) беше рядък човек, надарен с много физически таланти, който от младостта си се отдаде изцяло на любовта към Бога. Той се бори с перфектно самоотвержение и постигна освещение. През целия си живот беше строг и безмилостен към себе си, но милосърден, смирен и изпълнен с любов към братята, което е свидетелство за истинския православен аскетизъм. Бе лишен от светско образование, но стана мъдър в божественото чрез аскетичната практика и теософската теория.

Той живя в период, когато аскетизмът на Света гора и въобще православният монашество беше в упадък, преминаваше през криза. И тогава, на Света гора, имаше отделни свети и аскетични личности, от които той се запозна и много се ползваше, но св. Йосиф върна в съвременното си монашеско и църковно окружение, практически и методично, учението на св. Григорий Палам, неопитния живот, който е основата на православната традиция. Блаженият старец Гавриил Дионисиат, уважавано лице, надеждно и прието от всички светогорци и пълнотата на Църквата, съвременник на св. Йосиф, пишеше за него: "Общото мнение го представя като най-неопитния от нашето време и прозорлив и уединен, представляващ изключение сред нашето поколение на осминовите монаси" (Лавсаикон на Света гора, с. 218).