Г-н Йорданис ‒ господин от селото ‒ е заможен гражданин с комфортен дом и семейство, което го обича и уважава. Егоизмът му, обаче, като болест го покосява и го прави наивен пред тези, които искат да го експлоатират.

Той харчи пари, за да се освободи от стигмата на скромния произход и имитира поведения, чужди на възпитанието му, за да бъде приет от управляващата класа; и като кулминация става жертва на опадналия граф Дорада, който взема пари на заем от него, без да ги връща, тъй като господинът от селото мечтае да го ожени за дъщеря си Лукила, и така да влезе в кръговете на аристокрацията ‒ въпреки че дъщеря му обича един красив младеж, без благороднически титли.

Неуспехите на героя не са комичен самоцел, а се представят като необходимото следствие от някаква неговата физическа недостатъчност, и така постъпките му се натоварват с морално и духовно противодействие. Генерално, господинът от селото на Молиер не се счита сред най-значимите произведения на автора. Той се нарежда в вид по-лек ‒ сред комедиите с балет.

Но това, което отличава "второстепенните" комедии или фарсите му, е, че те в известна степен са съхранили народния характер на по-старите френски фарси, наречени галатически, и нещо от самодейната италианска комедия, commedia dell' arte, където за двете основното желание е бил театралният ритъм, сценичното подреждане с ритмично движение, както и с имитация.