Напорът ми остава с думата гняв и целенасочено не използвам думата ярост. Яростта е кристализация на гнева. Материалите й са твърди и изискват оправдание. Гневът е прохладен и слънчев. Не иска да бъде оправдан. Иска да изстине.

В сянката на историческите събития, които белязаха историята на тези „първи“ двеста години, на фона на гръцкото общество, потокът на гнева никога не е спирал да носи с мощта си нашето колективно поведение. Как повлия на гражданските конфликти, които започнаха още в ембрионалната възраст на новогръцката държава? Как се прояви като движеща сила на Велика идея, която се оказа самоубийствена;

Как „гневните рани“ на Макрияннис станаха емоционален водач на Третата гръцка република? И как гневът, който означаваше душа у Омир, стигна да означава за новогръцките хора ярост и да се счита за удостоверение на автентичност на нашата национална идентичност, подсъзнателно свързвайки душата ни с яростта;

Таксис Теодоропулос в този кратък текст съставя психографския портрет на двата първи века от историята на новогръцката държава. Държава, която се бори да намери границите на гневна нация.