Творението беше и е постоянен източник на красота и живот, но и постоянен източник на проблеми и въпроси за мислещия човек.

Впечатляващото присъствие на света и чудесният начин на действие на света предизвикаха нуждата и интереса да научи за неговия первоначален произход, да изследва и тълкува явленията и да установи целесъобразността, която обслужва.

Разпознаването на факта, че съществуването на творението е необходимо и за собственото му съществуване, оцеляване и развитие, че т.е. той е в пряка връзка и зависимост от него, го доведе до търсене и оценка на съдържанието на тази връзка.

Той рано започна да търси твореца си и твореца на себе си, без обаче да има необходимия опит или нужните опори в съответна информация.

Мисълта и въображението бяха единствените му съюзници, които до известна степен се насочваха от инстинктивната му религиозност.

Това обяснява факта, че в древните народи творението и човекът представляват основните обекти на митологията, религията и философията. Всички тези области са пронизани от силна религиозност.

[Извадка от текста на въвеждането на изданието]