Изкуството е тайнственото желание на нещата. Всички те искат да станат образи на нашите тайни. С готовност биха се отказали от избледнялото си значение, за да облекат някоя от дълбоките ни носталгии.

Проникват в трептящите ни сетива, жадувайки да станат предлозите на емоциите ни. Избягват конвенционалното. Искат да бъдат всичко, което ние ги сметнем за. С благодарност и готовност ще приемат новите имена, които артистът ще им даде.

Те са като деца, които молят да ги вземем с нас на пътуване: не ще разбират всичко, но хиляди разпръснати и случайни впечатления ще се отпечатат просто и красиво на лицата им. Така искат да стоят нещата пред изповедите на артиста, ако той ги избере за предлог на своето произведение: да мълчат и да разкриват едновременно.

Тъмни, но осветени от духа му, като многото лица в песента на душата му. Това позиване усеща артистът: желанието на нещата да станат неговият език. Той ще ги възвиси от непоносими и безсмислени отношения на конвенционалното до великите взаимоотношения на по-дълбокото му същество.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]