Томът включва есета за крайната грижа на човека, най-радикалното поставяне на душата спрямо нейното съдба. Става дума за текстове, които се отнасят до кризата на духа, кризата на времето и кризата на историята.

С надеждата, че неговите есета ще достигнат до читателя в удобен момент, Христос Малевацис подчертава в предговора на книгата: "Есеистичната реч не доказва, а идентифицира. Тя ти показва твое съществени място, където можеш да застанеш за миг и да поемеш дъх. Онзи дъх на възкресения живот. Животът на утешеното. Или животът на осветленото.

Не е лесно да се намериш на тези места. Затова идва есеистичната реч на помощ. Идва без желязните сенки на методологията, без бронята на разглеждащия разум, който не допуска отклонение. Дори и противоречието е елемент на живота и свидетелства за слабостта на универсализацията на частичната истина, която е единствената жива.

И идва есеистичната реч, многолика и многообразна, така че да проникне и в най-потайните пролуки на съществуването, тайните и частните, и да разцъфти семето си внезапно, както цъфтят лилавите цикламени в процепите на скалите."