Текстът на Мизям, написан в стил лична отчетност, разкрива елементи на морал и усещане за отговорност в неизмерими за нашите мерки висоти и е образец на честно и искрено опитване за отчитане на едно значимо историческо преживяване.

Това очевидно добавя към достоверността на всичките му твърдения. Ние разбира се имаме пълна представа, че при напълно различни условия и един век по-късно споделяме с напълно различни нагласи мислите му.

В края на краищата усещаме, че той идва да ни научи нещо важно, което вероятно не го е имал точно така наум: примерът, който е преживял, оказал влияние и описал, величествен в своето заложение, е в реализирането си един пример не за подражание, а за избягване!

Тук важи, тоест, и с други думи, знаменитият афоризъм на Кропоткин за болшевиките: «Те ни показаха как не трябва да се прави революция».