„Мендълсън сваля класическите костюми от фигури като Вергилий и Сафо, Омир и Хораций... Той пише за неща толкова ясно, че те започват да се чувстват като едни от най-важните неща, които сте чували“. Себастиан Бари

През последните три десетилетия есетата и рецензиите на Даниел Мендълсън му спечелиха репутацията на „нашия най-неустоим литературен критик“ (New York Times). Тази поразителна нова колекция илюстрира начина, по който Мендълсън – класик по образование – използва класиката като леща, през която да мисли за неотложни съвременни дебати.

Тук има много изненади. Мендълсън призовава автоматоните, включени в епопеите на Омир, за да помогне за обяснението на AI филмите Ex Machina и Her, и осъзнава как Тед Хюз търси изкупление, превеждайки пиеса на Еврипид („лошото момче на Атина“) за несигурен съпруг, чиято съпруга се завръща от мъртвите. Има есета за сексуалността на Сафо и феминизма в Game of Thrones; за това как „Енеида“ на Вергилий предвещава историята след Втората световна война и защо все още сме обсебени от Титаник; за последното пътуване на Патрик Лий Фърмор, автобиографичната проза на Карл Уве Кнаусгор и пиесите на Том Стопард, Тенеси Уилямс и Ноел Кауърд.

Колекцията завършва с трогателен разказ за кореспонденцията на автора в детските му години с историческата романистка Мери Рено, която вдъхновява амбицията му да стане писател.

В „Лошото момче на Атина“ Мендълсън провокира и заслепява с образованост, емоция и остроумие, докато есетата му танцуват през епохи, култури и жанрове. Това е провокативна колекция, в която днешният майстор на популярната критика използва древното минало, за да достигне до сърцето на съвременната култура.

Σελίδες: 384, Διαστάσεις: 12.9x12.9cm