От гледна точка на изчерпателната колекция и систематизация на историческите източници и пособия, книгата на Димитър Димитров е основна точка за справка за историята на Византийска Кипър.

Специфичността на стойността на тази книга се състои в методологията, която следва авторът при подхода и употребата на източниците и пособията. Димитров, вярвайки в едно разбиране на историографията, което цели постигането на възможно най-цялостна реконструкция на миналото, осъзнава, че културната идентичност на едно общество се определя от многопластовата, течна и динамично взаимозависима връзка на материалните и идеалните форми, които характеризират изследваното общество.

Остър анализ и противопоставяне на историческите свидетелства, както и интерпретативната способност на Димитров, правят работата на този нов историк особена, жива, съвременна и забележителна.

Важно е, че в най-смелите си предложения по конкретни теми, Димитров не цели да затвори, а напротив, да отвори дискусия с други историци от епохата. Уважението към труда на един историк не предполага непременно абсолютно съгласие с всички изразени мнения. Но определено предполага приемането, че приемането на плюрализма на обосновани интерпретативни мнения е необходимо съставно условие за напредък в историографията.

Тези малко мисли се отнасят до основните причини, поради които се счита, че книгата на Антоний Димитров представлява многостранен и значителен принос в съвременната историография на Византийска Кипър, особено и в историографията на Византия като цяло.