От поклоненията на древен Рим до династиите на Ренесанса, от основателите на нацията до Фейсбук, книгата разказва за възхода, падението и повторния възход на мрежите, показвайки как теорията на мрежите – концепции като клъстериране, степени на разделение, слаби връзки и преходни фази – променя начина, по който разбираме миналото и настоящето.

Ако "Еволюцията на парите" поставя Уол Стрийт в историческа перспектива, "Площадът и кулата" прави същото за Силиконовата долина. Тя прави смела прогноза за йерархиите, които ще устоят на тази нова вълна мрежова разпадане – и за тези, които ще паднат.

Историята по голямата част е йерархична: тя се занимава с императори, президенти, премиери и маршали; с държави, армии и компании; с заповеди от високо. Дори историята "отдолу" обикновено се отнася до синдикати и работнически партии. Но е ли възможно това да става, защото йерархичните институции създават архивите, на които се опират историците? Може би по този начин пропускаме неформалните, много по-малко проучвани социални мрежи, които са истинските източници на власт и сили за промяна;

21-ви век беше приветстван като Епохата на Мрежите. Въпреки това, както тук твърди Наял Фъргюсън, мрежите винаги са били между нас, от структурата на мозъка до хранителната верига, от фамилното дърво до свободното зидарство. През цялата история, йерархии, установени в високи кули, твърдяха, че управляват, но често истинската власт се е намирала по-долу, на площадите на градовете.

Защото мрежите имат склонност да иновират. И чрез мрежите се разпространяват революционни идеи. Това, че конспираторите обичат да фантазират около такива мрежи, не означава, че те не съществуват.