Джуанес Пападопулос, роден около 1618 година в Ханданака, е живял през последните мирни години на венецианското управление и дългата обсада на своя град от османците. Бежанец от 1669 година, той се е заселил на Ионическите острови, прекарал е много години в Истрия и в крайна сметка се установява в Падуа. Там той пише през 1696 година, на италиански, спомените си за изгубената родина.
Той говори за огромните стени на Ханданак, църквите му, фонтана Морадзини, представя навици и разказва инциденти, споменава за облекла и развлечения, говори за земеделието и животновъдството, спомня си от време на време за ястията и известните критски вина. В разказ, свободен като разговор, той съчетава горчивината си от загубата на родния си край с хумор, носталгията си с остри наблюдения.
„Времето на старините“, което Джуанес е намерил в спокойната си старост, ни дарява с текст, уникален в непосредствеността си, който ни показва жива „обичана родина“ в ежедневието й и в особени, щастливи и болезнени моменти.
