Основната тенденция в археологията от 70-те години, "процедуралната археология", е оформена според модела на естествените науки. Тенденцията беше оспорена по-късно от "пост-процедуралната" археология, която предпочете да следва по-широките перспективи на историята и социалната антропология, настоятелно отбелязвайки, че трябва да се вземат под внимание контекстът на асоциациите и значението на поведението, както и че практикуващите археологията трябва да признаят идеологическите употреби на археологическия материал.

Иън Ходър, централна фигура на новото движение, твърди в тази книга, че при интерпретацията на поведението на обществата от миналото трябва да комбинираме интереса към смисловия контекст с изучаването както на екологичните ограничения, така и на икономическите и социални процеси. Така че той се води към разглеждане на системната теория и структурния и марксистки подходи в археологията.

Пост-процедуралната археология е социално ангажирана и многогласна: защото, ако материалните остатъци могат по някакъв начин да се считат за текстове, тогава те подлежат на множество и противоречиви интерпретации. Ходър вярва, че археолозите трябва да съчетаят различни перспективи, ако искат да се справят с комплексната и несигурна задача: "да преведат значението на текстовете от миналото на съвременния им език". [Извадка от текста на задната корица на изданието]