В есето това се формулира хипотезата, че суверенитетът в крайната си изразност се състои до голяма степен в властта и правомощията му да определя кой може да живее и кой трябва да умре.

Следователно, границите на суверенитета, основните му характеристики, са да убива или да оставя някого да живее. Суверен е този, който упражнява контрол върху смъртността и определя живота като демонстрация и проявление на властта.

Горепосоченото обобщава това, което Мишел Фуко е имал предвид с термина биовласт: това е сферата на живота, която властта е поставила под свой контрол.

Но при какви конкретни условия се упражнява тази власт, която убива, ни оставя да живеем или ни излага на риск от смърт? Кой притежава това право? Какво ни разкрива упражняването на тази власт за индивида, който по този начин бива убит, и за отношенията на враждебност, които поставят този индивид срещу убиеца му;