Уважаемият председател на съда в Саксония д-р Шрембер, водеща фигура сред фройдистките пациенти, един ден започва да бълнува: трябва да се трансформира в жена и да се съвокуплява пасивно, защото това е единственото условие за спасението на света, въпреки реакциите, които му отправя един Бог, способен да разбира само от трупове. Неговите фантазии не са дълбоки и мимолетни. Той ще ги защитава до степен да ги отпечата - въпреки цензурата - в книга. Без никога да е познавал лично пациента, Фройд ще намери чудесна възможност да приложи и потвърди основните си психоаналитични идеи. Под вакханалията на преследване, която се превръща в налудност на величието, под поклонението и омразата към образа на бащата, който става образ на лекаря, който става образ на Бога, през разочарованието, причинено от бащинската и братската загуба, Фройд проследява движението на потиснатото хомосексуално желание, което води до параноидната симптоматика.