Тази книга предлага цялостна критична преработка на съвременния православен теологичен персонализъм, а също и на крайните идеалистични трансформации на православната мисъл: творчеството на митрополит Иоан Зизиула, Христос Яннарас, Стелиос Рамфос и старец Сергий се преосмисля в контекста на самите източници на вдъхновение, но от страна на страданията и мъките на реалното субект, което открива нова теологическа разбиране.

Целта е да се постави отново по синтетичен начин перспективата на едно постмодерно теологично онтология, което би искало критично да преосмисли както постмодерността, така и теологията.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]