Резюме Декларираме, че няма приемственост между древните и съвременните гърци, нито дори с тези от империята на Константинопол. Така, с разнообразни научно-привидни начини, се възражда теорията на Фалмерайер. Беше несъмнено трудно да има постоянна и стабилна присъствие на гърците при условия на подчинение и робство. Въпреки това, гръцкият свят е непрекъсната и динамична присъствие и често превъзхожда „дивия победител” (ferum victorem), както казва Хораций.

Гръцкият елемент успя да преодолее и крайни християнски реакции и да придаде на християнството общочовешка пронизителност. Налагането на бележите духовна и езикова култура у онзи, който официално владее, е най-неоспоримото свидетелство за гръцката непрекъснатост. Освен това, се твърди, че е изгубено всяко следа от гръцкост в морето на населението, което като нашественици заля гръцкото пространство.

Присъствието на такива и други народи в гръцкото пространство е неоспоримо. Но това, което е убягнало от Фалмерайер и неговите съвременни последователи е това много важно: никой от тези народи не стана власт. Напротив, с времето гръцкият свят асимилира чуждите елементи.

Съдържание: Предговор на Издателя || Предговор на Лаократис Васис || ГЛАВА I: Декларация на отговорността || ГЛАВА II: Гръцката смесица || ГЛАВА III: „Нощ в пропастите” || ГЛАВА IV: Оспорване на приемствеността - Случаят Фалмерайер || ГЛАВА V: Гърци и европейци || ГЛАВА VI: Лицето и присъствието на Византия || ГЛАВА VII: От рода към нацията || ГЛАВА VIII: Националното пробуждане и „духът на Мистрас” || ГЛАВА IX: Димитсана - Амбелакия - Московоли: Три специални случая || ГЛАВА X: Съзнанието за гръцкост у борците от `21 || ГЛАВА XI: Елементи от античногръцката култура в нашата народна култура || ГЛАВА XII: Жаждата за гръцката древност || ГЛАВА XIII: Една горда гръцка позиция „Напуснахме себе си” || ГЛАВА XIV: Бръчки в нетленното.

Бележки Предговор: Георги Дардданос