„Борбата на класовете е мит от миналото“, казват официалните разкази. Нека поговорим за „общността на гражданите“, нека говорим за „хората“... Борбата на класовете съществува и ние само трябва да наблюдаваме трансформацията й. Къде можем да я намерим?

Борбата на класовете се проявява днес в повечето привилегии, които Enjoy the benefits of the privileged “отгоре” за сметка на „отдолу“. Има класова борба в трудовата несигурност, в спекулативните балони, в преместванията на предприятия, в имотите, които растат по-бързо от развитието на икономиката, в данъчната измама, в неравенствата, които не проникват в общото благосъстояние, в отдалечаването на богатите от страните на произход.

Има класова борба в изпҷаганията на жилища от банки, в приватизацията на печалбите и социализацията на загубите, в реконструкцията на градските зони, в гъвкавостта и в „реформите“. Обаче борбата на класовете не се съществува само там. Тя също така се намира и в други аспекти.

Когато работодателите внасят евтина работна сила от други страни, съществува класова борба. Когато многообразието се налага на местните работнически класи, съществува класова борба. Когато помощта към чужденците се дава за сметка на местните и сънародниците (които винаги са и най-бедните), съществува класова борба.

Когато международният финансов капитал подкрепя нелегалната миграция (която също е печеливш бизнес за Неправителствените организации), съществува класова борба. Когато една бюрократична каста в ООН налага Споразумението за глобалната миграция, без да консултира нито парламентите, нито народите, съществува класова борба.

Когато елитите, които проповядват „разнообразие“, живеят в затворени отделени поселения и под защитата на частна охрана, съществува класова борба. Когато се допуска размножаването на социални отродия, увеличението на престъпността и налагането на генерална беззаконие в работническите квартали, съществува класова борба.

Когато се иска премахване на границите и така се заплашва социалното единство, съществува класова борба. Когато приемането на европейския договор (Договор за Европейската конституция) се отхвърля на референдум и елитите го поставят отново през задната врата (Договорът от Лисабон), съществува класова борба.

Когато един народ гласува да напусне Европейския съюз и управляваща политическа сила подкопава резултата, съществува класова борба. Когато елитът принуждава една нация да гласува втори път по същия въпрос, за да „поправи“ гласа си, съществува класова борба.

Когато елитът отказва да направи референдум по най-съществените въпроси, съществува класова борба. Когато местната буржоазия насърчава териториалното отделяне от страната, за да избегне солидарността с по-слабите райони на страната, както става с една от най-старите нации в Европа, съществува класова борба.

Когато данъците се налагат на средната и работническата класа, докато големите доходи и мултинационалните компании остават незасегнати, съществува класова борба. Когато се извършва демонизация на цели сегменти от населението (земеделци, местни, избиратели на „популистки“ партии), съществува класова борба.

Когато се предоставят предложения за ограничаване на демокрацията, защото „проблемите са твърде сложни и народът е напълно невеж за да прецени“, съществува класова борба. Когато медиите скриват проблеми, изкривяват истината и лъжат, за да „не подхранват популизма“, съществува класова борба.

Когато семейството се разрушава, когато се накърнява единството на работническия клас, съществува класова борба. Когато се подкопава уважението към учителите и се унищожава образованието на учениците, съществува класова борба.

Когато „осветената“ социална механика се налага в елитистичните университети на Северна Америка, съществува класова борба. Когато масовите университети се трансформират в фабрики за производство на несигурна работа, съществува класова борба.

Когато борбата срещу климатичните промени се натоварва на гърба на по-бедните социални слоеве (данъци върху дизела, по магистралите, върху потреблението на месо), съществува класова борба. Когато самоубийството е втората причина за смърт сред фермерите след рака (данни от Social Agricultural Mutual на Франция), съществува класова борба.

Когато политическата коректност се налага чрез силата на медиите и езикът на обикновените хора се обезценява, съществува класова борба. Когато една страна се разрушава и идентичността на жителите й се алоиризира, съществува класова борба.

Когато една култура се обезценява и идентичността на народа й се алоиризира, съществува класова борба. Когато един наднационален глобализиран олигархия доминира над нациите и народите, съществува класова борба.

Адриано Ерингел е автор и политически мислител. Роден е в мексиканския град от испански родители. Завършил е право и политически науки. Работил е в различни европейски страни. Неговите текстове се публикуват в електронни издания, както и в алтернативни блогове, между другото El Manifiesto и Página Transversal.