На мое мнение, нарцисизмът е допълнение на либидото на егото. Когато говорим за егото, не мислим нищо друго освен че е полезно за индивида; когато обаче говорим за нарцисизма, имаме предвид удовлетворението на неговото либидо. От практическа гледна точка, това разграничение между нарцисизма и егото може да бъде изтеглено още по-далеч. Можем да бъдем напълно егоистични, без това да ни пречи да посветим определени количества енергия на либидото към определени обекти, при условие че удовлетворението на либидото, което получаваме от обектите, отговаря на нуждата на Его-то...