Текстът, известен като Писмо до Диогнет, е открит през 1436 година от католическия свещеник Томас д’Арезо в една рибарница в Константинопол. Съществуването на уникалния ръкописен кодекс, отсъствието на посочване на автора, както и липсата на съвременни или по-късни патристични референции в текста, накараха много изследователи да приемат, че текстът е фалшив, докато други твърдят, че става въпрос за текст, написан по причини за впечатление.

В увода на писмото авторът поставя три въпроса, относно които Диогнет иска да бъде по-добре информиран: ◆каква е идентичността на Бога на християните? ◆откъде произлиза тази прекомерна любов, която те показват към ближния? ◆защо тяхната вяра се появи толкова късно в света?

Отговаряйки на въпросите, авторът ще критикува както идолопоклоничеството, така и погрешните възприятия на евреите относно почитането на Бога. След това ще се спре на начина на живот на християните, които, макар и да живеят на земята, като всички останали, вече са граждани на Небето, тъй като са членове на Църквата, а в следващите глави ще представи християнското учение за Бога, докато същевременно ще критикува възгледите на различни философи.

Що се отнася до въпроса за забавеното присъствие на християнската вяра в света, авторът ще заяви, че спасителният план на Бога чрез Неговия Син е изпълнен, когато човекът осъзнае, че не може да се спаси сам.