На 5 ноември 1914 г., в изгрева на Първата световна война, султанът Мохамед V призовава вярващи, войници и поданици на джихад, на свещена война срещу християнските врагове. На 7 октомври 2001 г. Усам бин Ладен заявява: „Благодаря на Аллах, че символите на Америка бяха унищожени и страхът завладя всички американци и целите Съединени американски щати“.

Тези две дати разделя приблизително един век, който е видял как в арабския и ислямски свят се очертават две различни политически насоки. Първата, тази на джихада; втората, конституционната, се стреми към демократична трансформация на ислямската представа за държавата. Стратегията на джихада е преобладаваща и продължава да доминира във всички важни избори на средиземноморската политика.

Един милион араби бяха убити от араби през последните четиридесет години, а - според някои източници - тероризмът в Ирак убива 9 мюсюлмани за всеки един християнин. Пред лицето на жестокостта на този вътрешен конфликт, как е възможно да твърдим, че ислямският тероризъм е изцяло акт на съпротивление срещу империалистическата политика на Запада?

Това е въпросът, който поставя анализът на Карло Панела, чиято подробна историческа проследяване започва от падението на халифата след победата на Антантата. Той разказва за съюза на арабския свят с нацистите и след това със съветския режим, Иранската революция и последствията ѝ за националните конституции, интфадата и войните в Залива, до днешните кризи с заложниците.

От историческия маршрут на голямото противоречие между конституционализма и джихада се извират причините за драматичната актуалност на този въпрос, в свят, в който Иран е решен да одари джихада с атомна бомба и където в Палестина Абу Мазен е победен от ХАМАС, с вероятно последствие появата на вътрешен конфликт.