Ще започна с това, че тази игра не е за всеки. Чувал съм от известно време за добра игра от трето лице, стрелец с рогалик елементи, ексклузивна за PS5, и след многото ревюта, които излезнаха и казваха колко добра, но и трудна е играта, бях доста настрашен. Не я бях купил, защото мислех, че ако трябва да харча 80 евро (тогава) и да се разочаровам, няма да си струва, но се оказа, че бях грешал. Сега, след като намерих някакво време след сезона, добавих PS Plus допълнението, което ми даде играта "безплатно" и я изтеглих. Не съжалявам за нито един от 5-те (малко) часа, които играх. Играта е фантастична, има най-добрия стрелец от трето лице, който някога съм виждал. Има красива графика, невероятен геймплей и като цяло е игра, която вместо да ме ядосва, когато умрая, ме кара да искам да се върна и да се "отмъстя" малко. Играта понякога е малко несправедлива към играча, но в същото време е много справедлива, защото когато загубиш, не трябва да се връщаш и да убиваш всички босове отначало. Във всякакъв случай, това е игра, която ще предостави невероятни моменти, ако имаш концентрация и отделиш време за нея, докато ако просто искаш игра, с която да прекараш празниците или просто да се отпуснеш през зимните вечери, не си струва. При текущата цена от 40 евро, може да се счита за малко скъпа. Въпреки това, ако имаш PS Plus или ако я намериш употребявана за 20 евро, определено си струва. Отделете време, сложете слушалки и няма да съжалявате нито една секунда от момента, в който започне да се изпълнява на вашата конзола.

Непозната структура на играта - за мен - носи рогалик жанра. Първоначално, когато я играех, имах смесени чувства, питайки се защо губя напредък и почти всичко, което намерих, като изследвах картата с всяка смърт. Почувствах отчаяние, че не постигам нищо, че играя напразно. Исках бързо да се върна на точката, където умрях, за да продължа оттам, защото така се чувствах, че прогресирам в играта. Разбира се, почти винаги нивата ме наказваха, тъй като във всеки нов цикъл, след като умреш и започнеш отначало, всичко става случайно, от реда, в който откриваш стаите в главата, в която си, до предметите-потребни-подобрения, с които се сблъскваш. Това не е нещо, което можеш да запомниш логично, за да можеш да си припомниш нивото и да го преминеш лесно. Освен това, когато умреш, губиш оръжието си, което може би беше нещо, което ти отговаря, с алтернативен изстрел, който съответства на твоя стил на игра, и е трудно да го намериш отново в това постоянно разбъркване на тестето. Въпреки това, играта има завладяващ геймплей, бърз темп, изискващ добри рефлекси, прецизност в движенията, знание кога да се избягва, кога да се скочи, кога да се прикриеш, да бягаш, да стреляш. И всичко това във френетичен ритъм сред всичката хаос, причинен от безбройните снаряди, които идват към теб. Движението играе по-важна роля от насочването (щастливо за някого, който мрази насочването с джойстика). Затова трябва постоянно да се движиш и да научиш оформлението на стаята, в която си, да знаеш как да приоритизираш враговете и стратегически да използваш потребни и лечебни предмети, намерени на пода. В началото, това постоянно нулиране на героя ме започна да ме уморява и дразни, но ме задържаше геймплеят, който ми напомняше, понякога, за темпото на Doom Eternal и увеличаваше адреналина ми.

В играта не губиш всичко, задържаш някои много основни инструменти, когато ги намериш, които не изчезват с всяка смърт. И също така валута, която можеш да използваш, за да ти помогне в определени точки. Нещата, които задържаш, ти дават достъп до платформи и зони, до които не можеш да достигнеш в началото (фаза на метроидвания), така че всеки нов цикъл, с допълнителна сила, придобива нов интерес. Също така, ако достигнеш до бос и загубиш, пътят, за да стигнеш до там, изглежда по-кратък, и това се случва и ако отидеш в друга глава, отварят се преки пътища и нивото е оформено по такъв начин, че бързо да достигнеш главата, в която беше. Това не означава, че не трябва да направиш някаква подготовка и изследване, преди да се върнеш на мястото, където беше. Но в практика не е толкова изтощително, колкото може да изглежда. От определен момент нататък, просто ти е безразлично, просто искаш да продължиш да играеш играта, да видиш какво ще ти хвърли този път и каква карта ще разкрие тестето. Азартният аспект на предметите и случайността на стаите, които се появяват, е интересен. От определен момент нататък, ще разпознаеш стаите и враговете, защото ще ги беше посетил поне веднъж, просто не в същия ред. Това е като да влезеш в голяма къща, която има 3 дневни, 5 бани, 1 кухня и 10 стаи, и всеки път, когато влизаш от главния вход, те променят позицията си в къщата.
Относно атмосферата, декора, художественото насочване и т.н., тя силно напомня на Прометей от вселената на филмите Alien. Пистите имат различни теми и околности, не всички в един чуждестранен тропически гора, има разнообразие, с различни врагове в зависимост от нивото, на което се намирате. Има много добра производителност със стабилни 60 кадъра в секунда и хубава графика с много частици, много цвят в проектилите!!
Това е игра, която е насочена към специфична аудитория, която търси предизвикателство в игрите, тя по никакъв начин не е за релаксиране и наслаждаване само на геймплея или историята. Тя ви дава това сладко садизъм, който също дават игрите на Souls, в крайна сметка знаете, че се самоизмъчвате и пак се усмихвате.
Това е класика, чист хардкор на играта :)

Геймър съм от 30 години... Играл съм много игри в ръцете си. Трябва да кажа, че не съм фен на рогалик игрите - което означава, че губиш и започваш отначало. Мразех Demon's Souls и Bloodborne.

Трудността, за която прочетох в ревюта, е това, което ме спря да отложа покупката на играта. Трябва да кажа също, че официалните цени (79.99) са прекалено високи и също така отблъскващ фактор - купих я за 65.

Както вече споменах, играя всеки ден, завършил съм много игри и трилър жанровете общо взето са сред любимите ми (Resident Evil, Silent Hill, Last of Us 1/2, Alien Isolation и др.) - обичам страха. Тук нямах никакви очаквания, но трябва да кажа, че ме пленява. Това е първата игра, която играя, която предава страха от изоставяне в космоса, колко относително е времето - безупречното озвучаване и саундтракът играят голяма роля в това. Също така ми напомня за моята най-любима филмова продукция, Interstellar. Не искам да разкривам нищо, но беше магично, разтърси ме докато играех. Видях го в сънищата си - за първи път нещо такова ми се случва.

Да, играта е изключително трудна... в статистиката за завършване видях... 60 смърти... които могат да бъдат в първата четвърт или първите два часа. Играта е толкова добра, че стана обсесия за мен. Смятам се за добър геймър, но не за типа, който бърза. Обикновено играя игри на лесно/средно, за да се насладя на историята, но това е нещо друго.

Въпреки това, има някакъв вид напредък, не е 'напълно' отначало. В 6-те биома има предмети, които трябва да придобиете, за да отворите, например, врата, трябва да вземете ключ, за който трябва да плюете кръв... но веднъж като я отворите, не е нужно да минавате отново през целия биом, вратата остава отворена в следващите игри.

Графиката, звука, контролите, обратната връзка са НЕВЕРОЯТНИ. Историята е фантастична, със случайно/процедурно създадени биоми всеки път. След 20 рестарта може да видите напълно различна философия на нивото.

Накрая, нека кажа това, има причина защо няма запазване в играта - 'традиционното' запазване. Трябва да загубите, за да видите историята, която се базира на петно, което ви затваря на неизвестната планета. Ако имаше запазване, историята нямаше да има смисъл, процедурните нива нямаше да имат смисъл, случайно разпръснатите предмети нямаше да имат смисъл.

Шедьовър. Определено в моя Топ 10 любими игри на всички времена!

Ревю след 2 месеца игра (и около 180 часа):
Първата игра, в която получих платина! Въпреки това, все още я играя, докато не получа всичко на 100% (оръжия, артефакти и т.н.) - които 'се пълнят' по мярка на използването им и в зависимост от тяхната рядкост в играта. Откакто диска влезе в устройството, не съм го изваждал и, като много други, това е разваляло настроението ми за други игри, които сега изглеждат поднесени.

Започваме с отказ от отговорност: Returnal не е за всеки.

Това е заглавие за рогалик аркаден шутър смесен с елементи на ужас и сложна логика на контролни точки, която замества опцията за запазване, която не е налична, освен ако не поставите конзолата в режим на почивка. Този избор, направен от разработчиците, за да подобри сюжета и общия характер на играта, е склонен бързо да отпадне от онези, които нямат намерение или настроение да видят няколко часа напредък да отидат насмърт всеки път, когато Селин умира и се връща на първоначалната точка. Всяко артефакт, надстройка или консуматив се губи веднага, а играчът започва отново "гол". Единственото, което остава, по същество, са трите или четирите бързи точки за пътуване, където играчът може относително бързо да се върне на последната точка на напредъка, който е постигнал преди смъртта си. Това практически е подарък, тъй като отиването там директно, без да направиш първо основно надстройване, което изисква изследване на поне 2/4 от картата на първия "свят", е сигурна смърт. Така че как компенсира заглавието за такава значителна грешка?

Отговорът се крие в два важни елемента, от които единият е същността на играта: геймплеят. Returnal се отличава в това отношение, като едно от най-добре изпълнените и завладяващи заглавия, създадени някога. То използва хаптичната технология на контролера DualSense по-ефективно от всички други игри до момента, а общото усещане, което играчът изпитва, е повече от стабилно и изключително забавно. Вторият елемент е уникалното преживяване във всяко пускане, тъй като всеки път, когато играчът започва, светът на Returnal никога не е същият. Всичко се променя. От намерените артефакти, консумативите и оръжията в техните индивидуални елементи (Alt Fire, статистики), до самата карта. Този елемент прави всяка последователност на игра да изглежда уникална. И там се крие магията на заглавието. Бързо накарва играчът да забрави предишната последователност, дори ако беше стигнал до извора без да пие вода. Важи ли това за всеки? Разбира се, че не. Въпреки това е сигурно, че геймърите, които търсят предизвикателство извън добрия геймплей, ще оценят заглавието и ще се ангажират с него в продължение на няколко часа.

Още един момент, който бих искал да спомена, е атмосферата. Тя е впечатляваща, но заглавието някак има ретро аура, която ще бъде много позната на много стари геймъри. Наблюдателите неминуемо ще помислят за DOOM, когато погледнат световете на Returnal, но в същото време минималистичното и загадъчното разказване на историята напомня за времена, когато средството не беше толкова развито, а геймплеят беше началото, средата и краят на всеки заглавие, независимо от съдържанието му. Това не означава, че историята и сюжетът на заглавието са недостатъчни. Напротив. Но в крайна сметка, Returnal се отличава с един прост, но съществен елемент: чист хардкор екшън геймплей.

Резюме:

ПОЗИТИВИ

+ Изключително завладяващ и технически изпълнен геймплей.
+ Различието в световете прави всяко ново пускане буквално уникално и неповторимо.
+ Загадъчното разказване на историята подобрява общата научнофантастична ужасна атмосфера.
+ Фантастично използване на възможностите на DualSense контролера.

НЕГАТИВИ

- Липсата на опция за запазване ще отблъсне много хора. (Вероятно ще бъде поправено. За онези, които имат съмнения, ако прочетете за поправка, която позволява запазване, вървете за нея)

ОЦЕНКА: 8.5/10

Играта по отношение на звука, графиката и реакцията на контролера, които първоначално видяхме на ps5 (имам предвид скандалите), е много стабилна. Въпреки това, това, което ме разочарова напълно след като я завърших, е геймплеят. Той много ми напомня по отношение на движение на Control и Mass Effect Andromeda. Това е начина, по който играчът се движи и управлява оръжията. Има ъпгрейди и голямо разнообразие от оръжия, които ще ви забавляват за известно време. Ако харесвате игрите със събиране на предмети и търсене на най-доброто оръжие, ще се насладите на нея. Въпреки това, това, което може да ви притесни, е "празният" свят. Нивата имат врагове, срещу които трябва да се борите, и много пъти ще загубите, тъй като има повишена трудност, но освен тях и убиването им, няма нищо друго. Това означава, че сте само вие и чудовищата, които също са рядки в някои конкретни нива, което води до движение наоколо. Вторият голям недостатък е липсата на запазвания и наличието на конкретен бъг, който все още не е бил оправен и причинява срив на конзолата, което води до загуба на всички направени напредъци. Ако потърсите, ще видите, че има много потребители на ps5, които имат проблеми с това конкретно заглавие. Лично след 6 часа, почувствах липса на цел в играта, както и усещането, че създателите са изгубили следа на сюжета някъде. Опитаха се да съчетаят психологическия аспект на Control (да го вземем за пример) с чудовищата от Andromeda и с други причини, които няма да споменавам поради спойлери.

Заключително, поради липсата на неща за правене освен безкраен събиране на оръжия, липсата на запазвания, което ви поставя под натиск, ако работите и нямате много време, липсата на съществена и разбираема история и особено фактът, че след първите 16 часа става рутина, където просто сте под натиск да я завършите, бих препоръчал да я закупите на ниска цена от 20-35 евро и да не имате високи очаквания, защото лично аз бях разочарован. Цялата игра ми отне 55 часа, но я играх само заради историята й...