Кризата се прояви чрез дълбоката и абсолютна политическа интеграция на всички партии в единна система, хомогенна и без вътрешни конфликти, която се реализира главно след 2008 година, когато Гърция беше задържана в менгемето на меморандумите.

Последиците от това развитие са многобройни, но всичките имат задълбочен ретрограден елемент. Дълбокият разрив между политическото общество и гражданското общество, историческото поражение на работническото движение, несвободното регресиране на държавните институции, непрекъснатият процес на интелектуален консерватизъм, общото разпадане на социалната тъкан и накрая травматичното явление на отстъплението на демокрацията.