Сатиричната пародия Норма или Любовта на един политик, написана в рамките на само десет дни от норвегия драматург, е публикувана за първи път през юни 1851 в седмичното литературно списание ‒ с особено внимание към сатиричното ‒ Andhrimner.

Първото му сценично представление е направено едва през 1994 в Трондхайм от театрална група студенти, като му придава мястото на ибсеновото произведение, което най-дълго от всички закъснява да намери пътя си към сцената. Не без причина, обаче, ако се замислим, че това е произведение, което не е написано с цел да бъде представяно, а да бъде публикувано в сатиричен вестник.

Каква е обаче сюжетната линия на операта Норма, която привлича интереса на Ибсен толкова много, че да стане средство, което ще го отведе до явната сатирична критика срещу парламента през 1851 г.? Норма, следователно, е жрица на дройдите и живее в Галия, която е под римска окупация. Наместник на провинцията, към която принадлежи Галия, е Полионе, с когото Норма, нарушавайки обета за чистота на дройдите, започва връзка и в крайна сметка остава бременна и ражда двама синове.

Тя обаче научава, че Полионе е влюбен в своята млада приятелка Адалгиса, която също е жрица на дройдите, и желаейки да му отмъсти, дава знак на галите да се разбунтуват срещу римските завоеватели. Според римското обичайно право, за да осигурят победата, Полионе трябва да бъде пожертван и хвърлен в огъня.

Норма иска да му спаси живота и, след като го моли да се върне при нея, а той отказва, е готова да заеме неговото място на кладата и да бъде пожертвана. Когато Полионе вижда това, се трогва и я следва на кладата. Ибсен приема основната форма на любовния триъгълник, както и неговия политически оттенък, и ги преобразува в нещо напълно различно.

Тук, любовният триъгълник не е нищо друго освен форма, за да създаде и представи по ярък и живописен начин какво точно се случва в парламента. Лицата в неговата история са реални и всичко, което твърди за това как хората сменят позиции и идеи в зависимост от собствените си интереси, не е нищо друго освен елементи от политическия живот на епохата му.