Св. Йоан Дамаскин е бил църковен мъж от времето, когато в по-широкия регион, в който е живял (Сирия, Палестина), след разцвета на християнските писания и теология, е настъпил упадък, поради появата на исляма, гоненията и иконоборството.

Този светец се е утвърдил сред тогавашните църковни мъже като най-изявена фигура. Причината за това е, че е успял систематично и методологически да обобщи изводите на патристичната теология, и то в период на упадък, когато "обобщенията" задоволявали и били достатъчни за религиозните нужди на мнозинството.

Освен това защитата на почитта към свещените изображения била така важна, че учението му за тях било утвърдено с решение на VІІ Вселенски събор (787). Влиянието му не се е ограничавало само до Изтока; то се е разпространило и на Запад и е повлияло на така наречената "школастична" теология.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]